Един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. "За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо". Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажем, че дарбата му е пророческа. След "Крадецът на праскови" и "Антихрист", той отново ни поднася болезнено актуален проблем – "чужденецът" в собствената му страна.
Тази история за една голяма, но обречена любов, за блъсъка на два свята, на два морала е една от най-обичаните в българската литература. Тя и до днес продължава да вдъхновява творци от различни жанрове.
