РОБИН ХУД

Някога, преди много векове, повечето от англичаните не били свободни хора.
Те не можели да избират нито къде да живеят, нито за кого да работят. Тогава
, в тъмата на Средновековието, обществото било строго разделено на
господари и крепостни селяни. Господарите получавали земята по волята на
краля заедно със селяните като част от инвентара. Селяните били принудени
да превиват гръб от зори до мрак, за да има и за тях, но най-вече за
господарите. Тези, които все пак дръзвали да се бунтуват или да избягат,
били задържани като разбойници, връщани обратно и дамгосвани с нажежено
желязо като добитък или хвърляни да изгният в тъмница.
По това време Крал Ричард – Лъвското сърце потеглил на кръстоносен поход
да освободи Ерусалим от сарацините, но получените вести за беди и
размирици го призовали да тръгне обратно, ала по пътя бил заловен и
хвърлен в тъмница – никой не знаел точно къде – и малцина в Англия вярвали,
че ще се завърне някога. Това използвал брат му Джон и узурпирал трона.
Джон бил жесток и безмилостен и повечето му приближени не били по-добри
от него. Те имали нужда от пари, а най-лесния начин да ги получат бил да
обвинят някой богат човек в измяна или престъпление , да го обявят извън
закона и да си присвоят замъка му, както и целия му имот, заедно със
селяните…За тази работа принц Джон назначавал шерифи, които да
упражняват неговото правосъдие в градовете и областите. В полезрението на
шерифа на Нотингам попаднал и Робин Худ или Сър Робърт Локсли, който
бил син на богат земевладелец или благородник от стар саксонски род.
Казвали за него, че е побъркан глупак, който оказвал помощ на всякаква
измет и дори на престъпници, лично той убивал елени в кралската гора, често
изпразвал кесиите на търговци по пътя и раздавал парите на бедните
селяни…Някои го наричали разбойник, други – закрилник. Но едно се смятало
за безспорно – нямало друг такъв изкусен стрелец с лък. Може би просто
щеше да си остане един разбойник, ако не беше срещнал Мариам- Кралицата
на неговото сърце…
„О, Мариан девойка е честита
И няма никога да бъде друга,
Докато Робин из гората скита –
А после ще му стане тя съпруга,


Веднага щом крал Ричард се завърне…“
Балада от А. Мънди – 1601г.
„Робин Худ дали е буден? В Шъруд зазорява.
Сиви призраци се скитат в горската дъбрава.
Сянка на елен се мярна – готви се за скок,
Сянка на юнак надува сребърния рог…
Със веселата си дружина пак иде Робин Худ.
Чуй! Рог ловджийски проехтява из волен Шеруд,
Разбойниците мъртви крачат в зеления лес,
А времето назад отстъпва … Като че става днес!“
Балада от А. Нойс – 1903г.

Участват: Елена Петрова- гост, Ники Илиев- гост, Кольо Стайков, Валентин Ченков, Катрин Лалова,Росен Караджов
Калин Пачеръзки, Виктория Стрильова, Валери Зарков, Светлин Иванов, Веселин Иванов, Стефан Мараджиев, Борислав Вълов, Мадлен Йорданова , Валери Зарков, Янислава Линкова

Търсене

Търсене