Автор: Пейо Яворов
Режисьор: Димана Пейчева
Сценограф: Теодор Киряков
Музикално оформление: Атанас Пейчев
Актьори: Изабела Иванова, Дамяна Петкова, Станислава Жипонова, Емануил Костадинов, Калин Маринов, Михаил Недялков, Никола Манолевски, Ивайло Димитров, Илиян Диков, Любомир Василев
„Яворов пише „В полите на Витоша“ в Париж, няколко месеца след смъртта на Мина Тодорова. Любовта между двамата е нежна, въздушно-лека, по детски чиста, наивна. Любовта им се оказва неудобна и непозволена, недостойна за тогавашните предразсъдъци и нагласи. Яворов не е допуснат до любимата дори и в последния ѝ час и ще посещава гроба на Мина в месеците, които ще последват — низвергнат, угнетен, болезнено самотен. Ражда се „В полите на Витоша“. Пиеса за приемане, изкупление, съдник… Мила, прототип на Мина, е тайно обвързана с Христофоров от цели три години. Брат ѝ — новият политически играч след скорошните избори, човек лишен от въображение и емпатия и отявлен противник на Христофоров — набързо урежда сестра си за годеница на д-р Чипиловски, кандидат, напълно несъответстващ на фината и интелигентна Мила. Тайната връзка е разкрита, плановете осуетени, а на Мила и Христофоров не им остава друго, освен да „изменят на живота“. Сравняват „В полите на Витоша“ с „Ромео и Жулиета“ и несъмнено паралели има. И макар „Ромео и Жулиета“ да завършва трагично, парадоксално жертвата на двамата млади, обикнали се под гибелна звезда, ще доведе до промяна. Двете семейства ще си стиснат ръцете и ще прозрат безполезността на спора. В пиесата „В полите на Витоша“ промяна няма и няма и да има. Защото конфликтът е ценностен. Той е в преклонената глава, която ражда злоба. В потиснатите емоции, в потуления вик, в невъзможността да бъдеш различен, достоен, горд със себе си. Да си личност! И все още не сме стигнали до личността…“
— Димана Пейчева
